Учител от Шумен е тазгодишният носител на наградата „Даскал Ботьо Петков“
Ако си заслужил двойка, Йоргов ще ти я напише. Ако приказваш в час, ще те смъмри и най-вероятно повече няма да нарушаваш реда. Строг е, имаме почит, само че е обективен и хуманен. Прав е, в случай че не съблюдаваме дисциплинираност, нищо няма да научим. Може да звучи необичайно, само че това описват 17-годишни момчета и девойки от 11 клас на СУ „ Сава Доброплодни “ в Шумен.
В някои школа редът е сложен, а при огромните възпитаници съвсем неосъществим. В шуменското учебно заведение по изкуствата обаче, си обичат учителя по история Георги Йоргов, който не завърта елементарно отлични оценки. От няколко дни са в еуфория – към този момент е несъмнено, че на 1 ноември, Деня на будителите, влиятелната премия „ Даскал Ботьо Петков “ идва тъкмо 
в тяхното учебно заведение. И както дребните възпитаници се показват, ще я получи „ един господин, който доста хубаво споделя “. Определението е на петокласник и излиза наяве, че не е инцидентно, тъй като Йоргов съблюдава максимата – „ Урокът би трябвало да се изиграе. Като влезеш в час, би трябвало да бъдеш артист. С глас, жест, мимики, би трябвало да прецениш по кое време да спреш, да направиш интелектуална пауза… Трябва да запалиш децата по това, което приказваш “. Вече 40 година играе на обичаната „ сцена “ в класната стая.
И той като множеството български учители първо се е шлифовал надалеч от огромния град. Когато приключил история във Великотърновския университет, го разпределили в междинното учебно заведение в община Каолиново. Само след година, едвам на 25 година, станал най-младият шеф на главното учебно заведение в село Пристое. След три с конкурс към този момент преподавал История на България във Военното учебно заведение в Шумен. Като помощник водел и лекции, и извършения на курсантите. Повече от половината му стаж обаче, е в учебното заведение по изкуствата „ Сава Доброплодни “, където учи на история гении. „ Ето, даже и в този миг, над нас тропат хоро, танцуват и се чува “, усмихва се Йоргов, до момента в който беседваме в учебната библиотека. Тази година преподава единствено на огромни – 9, 10, 11 и 12-ти клас. Замества при дребните, в случай че се наложи.
И тъй като има опит във времето преди демокрацията и след, разумно любопитен e въпросът има ли разлика в поколенията? „ Да, сегашните деца имат доста повече информация. Преди трябваше да вървят по библиотеки, в този момент всичко го има в интернет и любознателните възпитаници бързо вадят доста обстоятелства. Чели са и питат. Има класове, които ме държат 5 минути от междучасието и задават въпроси “, споделя педагогът. Затова учителят не може да се придържа единствено към учебника. „ Винаги се стремя в часовете да осъвременявам историческия материал, да го сравня с днешната конюнктура. Често са вероятни паралели със съвремието, а по този начин поднесеното се възприема по-лесно “, изяснява Йоргов. Но държи на правилото – историческата уместност би трябвало да съществува, без да се преценява с политическата обстановка, би трябвало да се преподава същинската история.
А по отношение на дисциплината в час – при него няма разлика преди 1989 година и в този момент. Редът е въпрос на учителя, който е възпитал взаимно почитание сред учител и деца. Затова по-младите му сътрудници споделят, че с класовете, на които той е преподавал история, доста елементарно се работи. Освен на история обаче, Йоргов споделя, че първо учи децата по какъв начин най-лесно да усвояват образователния материал. „ Винаги, като започвам випуск, отстранявам първите няколко часа за обяснения – какво прави ученикът в час, у дома, типовете изпитвания, къде могат да се позволен неточности, по какъв начин се прави оценка тест, вербален отговор “, споделя опита си Йоргов. После логаритъмът на учене може да се употребява по всички предмети и дава опция за 25 минути да се научи всеки урок. Разбира се, в клас би трябвало да внимаваш и да усвоиш към 60-70%.
При по-големите Йоргов вкарва и научен жанр и по този начин приготвя децата за университета. Още в учебно заведение неговите възпитаници умеят да си водят мемоари. Затова като го срещнат студенти, му признават: „ Добре че бяхте вие и госпожа Полихронова. Можем да си водим мемоари, разбираме какво ни питат професорите. Аз нищо не съм направил, единствено съм дал методиката “. А най-голямото му самопризнание е като го срещнат на основната улица в Шумен и му се хвърлят на врата. Мъже, приключили преди 10-15 година Успели хора. Сред тях има и преподаватели по история. Макар че е мъж, и цветя обича да получава, само че през 2014 година той бил основател за първия образователен ден да няма букети, а парите за тях да отидат за наводнени бедстващи в Мизия. И децата се вслушали, събрали над 2000 лева, след това самодейността станала национална.
Учителят по история е и измежду основателите Шумен да има монумент на Васил Левски. „ Хубав е и е на мястото си, устояхме на нападките “, отдъхва си в този момент. Помни, че през 2015 година помогнали и негови възпитаници, които създали компютърна възстановка по какъв начин ще наподобява бюстът на 3-4 позиции в града и по този начин потвърдили, че актуалното място е най-хубаво. „ Който желае да си почисти съвестта, да отиде и да постави едно цвете на паметника на Левски. И по тази причина ни е нужен “, поучава историкът. И без да си пада по непотребното патриотарство е безапелационен, че историята прави жители, и това е неговата цел, и на сътрудниците му. От няколко години дружно с преподавателките Светла Тодорова и Марияна Георгиева осъществят план „ Заедно живеем, учим, съумяваме “ за интеграция на другите етноси в учебното заведение и имат невероятни достижения по краезнание и патриотично образование. Между децата няма разделяне, има полемики, взаимни презентации, екскурзии до исторически дестинации, описват разпалено преподавателите. Преди 10 година, когато влезнала за първи път в най-голямото шуменско школо, младата Тодорова аха да се откаже стъписана. Помни по какъв начин Йоргов я потупал по рамото, развел я из цялото учебно заведение и усетила поддръжката, в този момент за нищо не би заменила преподаването. Още мнозина са признателни на педагога с опит, който през днешния ден поучава всеки прекрачил прага на българско учебно заведение: „ Ако мястото ти е тук, работи, само че в случай че почувстваш, че не си за учебно заведение, не мъчи себе си и децата “.
Когато номинирали Йоргов за премията, всичките му сътрудници били единомислещи, че почтено ще носи оценката. Последвало и утвърждение от Консултативния съвет на шефовете в междинното обучение, от Регионалния образован инспекторат и комисия. Така 20-ата юбилейна премия, връчвана от Общонародна фондация „ Христо Ботев “ идва в Шумен точно на празника. Българските учители имат потребност от внимание, подучване, заслужават това самопризнание, споделя ръководителят на фондацията Боян Ботйов.
Инфо: www.trud.bg
